Наскоро водих разговор, смисълът на който бе, че освен «сламени вдовици», както наричат жените на моряците, командированите или работещите в чужбина, страната ни вече изобилства и със стотици хиляди «сламени» родители, дядовци, баби, приятели, цял един народ и че цялата ни държава е сламена и обезкървена от емиграцията на младите и можещите. Уместното, но често еснафско родителско желание да изучат отрочетата си в чужбина се връща в известен смисъл като бумеранг и троши съдбите им, обрича ги на безрадостна старост. Нежизнеспособната икономика и цялата ни балканска действителност е виновна разбира се за това, но често и сами си причиняваме неща, което друг не може да ни причини.