Днес ми се наложи да шофирам по бул. Сливница сред традиционното задръстване.Бях си пуснал радио и по него излъчваха „Imagine” на Джон Ленън.
Отсреща ми огромен плакат на Волен Сидеров и телевизия Алфа.Огромен, на почти цялата стена на висока сграда, плаката покриваше площ с височината на 7 етажа от нея, преброих.Плакат по-висок от повечето сгради в столицата. Черен. Страшен. А в ярко бяло - лицето на Волен Сидеров. Смръщил вежди, гледа замечтано към комунизма. Сякаш ти казва, живота ти е чер, но аз съм бел. И под него Алфа-Атака, сиреч ако искаш да шмъркаш още от белото, знаеш къде да ме намериш. А от долу – на кой телевизионен оператор, на кой канал е телевизия Алфа. Сиреч, и да не знаеш къде да ме намериш, ето тука съм, на една ръка разстояние (ех какви неща можеш да правиш с тази ръка, след като превключиш на канала, не, не с това мръсно подсъзнание, имах в предвид да покажеш среден пръст! Не, не на Волен, а на неправдините, с които той се бори).Волен се изкарва страшен борец за правдини, смел герой на героите, които громи чужденците, продавачите на българска земя, сектите и геьовете.Обаче за мен той винаги ще си остане онова прегърбено, свито, дребно, възрастно човече, в СС якенце, с учуден жалък поглед, което примляскваше нервно като старо деди с чененце, и не можеше да измисли оправдание за поведението си на едно телевизионно интервю.Героят от плаката, дето му липсва само текето на Че (ВоленЧе) е всъщност това, същото дребно, мижаво човече, богослов, което ще гони чужденците, ще забранява продажбата на земя, богос(з)ловещо, дето уж щял да Умрел за клета майка България.А на фона на тези ми мисли се чуваше следният текст от песента -...Imagine there's no countriesIt isn't hard to doNothing to kill or die forAnd no religion tooImagine all the people living life in peace ...Аз може и да се напъна, и да си го представя. А другарят Волен?