Проблемът не е в моя телевизор. Антена нямам. Кабелна върви. Но влиза в него тягостната криза и после от сърцето ми кърви. Вълни щуреят. Бързат из ефира и правят битието вълнолом. С едни и същи образи дрогира светът на електронния погром. Едни и същи ментори, естети. Един и същи евтин слугинаж. Досущ като Халееви комети. Дори насъщни… като “Отче наш!” Не свършиха ли мазните тотеми, с дежурните си пози и слова? О, Бога ми! Какво измамно време на сухи и отсечени дърва! От бистър извор с шепи ми се пие! Да пия! До забрава! И до сън! Сам себе си отново да открия - не вътре в кинескопа, а ...