Дойче веле Част от българските естрадни изпълнители не се били осигурявали навремето, на други пък им изчезнали осигуровките. Ето там, в недрата на артистичната каша се ражда идеята на културния министър да раздава отличия на заслужили български дейци на изкуството, науката, спорта, които "не можели да си плащат парното" и т.н. Други пък били работили на хонорар и не знаели, че трябва да плащат за своите старини, чувствали се млади и вярвали, че е завинаги. И аз си мислех, че хората на 30 години са стари и могат спокойно да умрат. Но това бе много отдавна, a и вече не го мисля. Постепенно всички проумяват, че на държавата трябва да се плаща, дори и тогава когато те мами и върши с парите ти глупости. Да не говорим, че сред преводачите, журналистите, художниците и много други гилдии имаше хора, които работеха само на хонорар и на парче. Някои нямаха избор, други не искаха началник. И си плащаха за това – по един или друг начин.Изгубени в архиваИ Димитровският комсомол си изгубил архивите. И работещите в него не могат да получават възнаграждение за прослужените години. Кой затри архива на ДКМС? Вероятно този, който е имал достъп до него, т.е. някой, който е работил там и то на висок пост, въпреки че никога не ми е било съвсем ясно работа ли е това и какъв ценз изисква. Виж, кой е подходящ за нея – този критерий бе ясен на всички.Сюжетът ми припомни баснята на Лафонтен, в която щурецът (човекът на изкуството) цяло лято свирел, а мравката работела. “А когато сняг забръска, що ще правиш ти зимъска?" “Ще взема от твоето житце сбрано", плахо предположил шурецът. Само за да чуе ехидния отказ на мравката и поуката от баснята. В България финалът на тази басня не е валиден. И щурецът гладува, и мравката се свива. А житото е другаде.“Раздаването на пенсии без внасяни осигуровки си е чисто поемане на държавен дълг. Интересно е и колко години осигурителен стаж има самият Вежди Рашидов?", пита по този повод читател във форум на в. “Сега".
Източник: Информационна агенция КРОСС
Новини
Оскърбяване на публиката
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗