Официалната реч на Обама по повод края на войната в Ирак бе изключително важен момент, който бе изпуснат от почти всички. Тази реч беше моментът отбелязващ краят на един период. Ако приемем, че 1996-та до 2001-ва година бе периодът, в който „Ал Кайда” обяви война на САЩ и бе игнорирана, вместо унищожена, то периодът от 2001-ва до 2010-та беше голямото зараждане на защитния джихад и ислямският радикализъм.

Най-ключовото събитие от втория период бе започването на войната в Ирак през 2004-та поради ред причини.

Нападението над Ирак бе извършено от „друговерска” държава над мюсюлманска такава, без провокация или действителна причина. Това е възможно най-близката дефиниция според Корана на защитен джихад и най-голямото признание на каузата на Осама Бин Ладен, което можеше да бъде получено. Причината днес джихадът да е световен феномен е точно нападението над Ирак и последвалите събития.

Не е някаква особена тайна, че американската армия изгуби войната в Ирак. Колкото и да е самодоволно затвореното елитарно общество намиращо се във Вашингтон, достатъчно военни пехотинци са изразили своето мнение за „успехите”. САЩ напуснаха Ирак, оставяйки след себе си конфликт излязъл извън какъвто и да е контрол между сунити и шиити с потенциал да дестабилизира целият регион. Още по-ужасяващо беше решението на Буш, и след това подкрепено от Обама, войната да бъде загубена поради политически фактори. Това е втората огромна услуга към каузата на Бин Ладен и допринесе за рязко увеличаване броя на ислямските радикали в световен мащаб. Това беше и втората супер сила, победена от ислямисти след СССР – факт, който е доказателство за „Ал Кайда”, че защитният джихад е подкрепена от Бог кауза.

С премахването на Садам Хюсеин от Ирак, НАТО реално унищожи основната пречеща сила срещу ислямските радикали в Близкият Изток. Днес в Ирак се обучават Сунити Салафи, които благодарение на пълната анархия, царяща в страната имат достъп до Турция, Леванта (Йордания, Сирия, Ливан, Израел и Палестина), както и Саудитска Арабия. Това стана благодарение на пълната липса на дългосрочно планиране и прогнозиране демонстрирана от Вашингтон и финансирана от множеството израелски лобисти в столицата. Цялата идея на инвазията в Ирак беше допълнителна сигурност за Израел, но в предвид досегашното развитие на ситуацията ще се окаже основната причина за нейното унищожение. Израел се изправя срещу участващите в шест годишна гражданска война Сунити Салафи, които оформят съюз с палестинските ислямисти и са враг, който не може да бъде подкупен, уплашен или корумпиран, както движението на Ясер Арафат „Фатах”. Това е враг, който не може да бъде премахнат с ядрени оръжия и самолетоносачи, тъй като не принадлежи на определена нация или регион. А това е най-директната заплаха за Израел, без да включваме Хамас, Иран или „Ал Кайда”.

Приемането на загубата в Ирак допълнително гарантира поражение и в Афганистан. Все пак САЩ вече обявиха официално, че напускат, без да са спечелили. Това е поредното доказателство за ислямистите, че тяхната кауза е непобедима и праведна и ще донесе още позитиви за тяхното движение.

С речта от 31-ви Август 2010-та се ознаменува началото на новият, трети, етап от „Войната срещу тероризма”/”Справедливият защитен джихад срещу неверниците”. Очакват ни нови войни, у дома и в чужбина. Нови фронтове вече са отворени – в Йемен и Сомалия. Войни, в които най-вероятно ще бъде и въвлечена България, по един или друг начин. Световната икономика еволюира в икономика на турбулентността, границите между държавите се размиха, световното младо поколение 18-29 днес има много повече прилики, отколкото разлики. Голямата битка между Западната Цивилизация и Изтокът навлиза в поредния си исторически цикъл. Изходът от нея ще ключов за нашият живот.

И все пак има надежда. ЕС е по-близо от всякога да се превърне във функционираща федерална държава, Русия е много по-европейска от когато и да е било. България пое по своя собствен трънлив път и направи множество грешки. Въпреки това, страната днес се намира в много по-добра позиция икономически и политически от преди двадесет години – макар същият този период спокойно да може да бъде наречен „изгубен” за поколението родено от 60-те до 80-те.

Живеем в епоха, в която всеки ден немислими неща стават възможни. Дали ще се възползваме от това или ще позволим нашият свят да изпадне в анархия и кризи е много повече въпрос на личен избор, отколкото следствие от външни фактори.