Протестите върнаха прехода в изходната му точка, а заедно с него и модата на кръглите маси и споровете за нова конституция. В общата гълчава останаха на заден план насъщните проблеми, извели хората на улицата - високите сметки за ток, парно, вода и пр. и неравната битка на потребителите с монополите. Дебатът инстинктивно се пренасочи от икономическите към политическите недъзи на държавата, като протестиращите постепенно осъзнаха, че повечето решения минават през парламентарната зала. И понеже партиите на прехода са завардили отвсякъде този терен и упорито отказват да чуят ропота на непредставените, недоволството изби на улицата. Сега разни хитреци се опитват да насочат гнева към капана на безконечните дебати за промяна на конституционното устройство. Това е нужен, но несвоевреме...