"Много те обичам! Не се сърди заради това, което ще направя!", това ми каза за последно баща ми и затвори телефона. Беше към три и половина след обяд във вторник. По това време бях в Стара Загора. Не разбрах защо ми говори така. Веднага се опитах да се свържа с него, но телефонът му вече беше изключен.