Поредната телевизионна „водеща” журналистка от една напомпана телевизия била продадена днес на друг балон- на наистина водещата по пазаруване на журналистически наемници ТВ 7.
Трансфер. Като при футболистите.
Спазарилата се водеща лицемерничи, че най-после щяла да си осъществи мечтата да прави истинско предаване ( а дали ще предаде още по-истински и новите си господари, това никой, ама направо всеки знае).
Няма идиот, който да не разбира, че става дума за пари, за поредната покупко-продажност ( случката е типична от години у нас, поради което името и личността не са от значение).
При футболистите обаче е едно, докато при журналистите е същото: отиваш на стадиона пред публиката да риташ ( по кокалчетата) за онзи, който ти плаща повече. Публиката реве „ гоооол”, а спазареният журналист се опитва да се прави на облечен.
На роботърговците, които о(т)глеждат и опипват робите при пазаруването, напомням да внимават при огледа на зъбите: колкото са по-малко, толкова по-ценен е робът. Не хапе ръката, която го храни. Иначе нека си лае зад оградата и да стряска наивните минувачи покрай борсата на свободното слово, девалвирала като оглозган кокал.
Истинският проблем не е в това, че някой се продава, макар да търгува с общественото доверие. В крайна сметка всеки разполага с тялото си.
Въпросът е, че журналисти лъжат, че не се продават, докато най-разголено се предлагат. Това е видно и за най-глупавия индивид в увреденото ни от колективистичното мислене т.н. общество. Тази лъжа руши неписания обществен договор, според който публиката разчита лаещите да не са котенца.