Зави се с губера на масата и си помисли, че за костенурката прахът в стаята беше ято южни птици, а лампата нещо като второ слънце. Тя стоеше с часове, преглъщаше и гледаше лампата. Лампата не можеше да говори. Така и не се научи, когато й се отдаде тази възможност. На костенурката обаче редовно й се струваше, че лампата й реди топли думи. Напрягаше се да чуе ама стаята беше решила да играе на мълчанка. От много напрежение заспа. Сънуваше, че има дълги крака и подскача на покрива на къщата, пеейки:И те скачаха от покривите и крещяха.Падаха и крещяха в безброй басейнии плуваха ли плуваха щастливи и диви,щастливи и диви като самодиви...Появи се облак, скри се слънцето и... и я сгази един крак и тя умря, с което разбирасе и сънят й. Но един ден, един ден насекомите... всички какавиди, буболечки и пеперуди- един ден те ще станат по-големи от нас, ще ни наплюят токсично и ще ни издядът брутално!***Хвърли губера на страна, почеса се по корема и хукна гола по коридора. Ей така, за свежест.