От установяването на европейците на американския континент докъм края на гражданската война чернокожите роби в САЩ, знаете, блъскали до откат из плантациите с памук и захарна тръстика в южните щати. Всеки роб разполагал с някакви „дрехи”, осигурени от господаря, някаква „постеля”, навес от сухи клони за дъждовните дни и паница с някаква „храна” – сутрин, обед и вечер. И робите не били нещастни, защото не подозирали какво е щастие, нито се чувствали поробени, защото не познавали свободата – просто техните предци, заловени из африканските джунгли били отдавна мъртви. Мъглявият помен за волното минало пазели само тъжните хорови напеви на госпълите и спиричуълите, изпълнявани от робите вечер край огъня. И изведнъж на добре развитият индустриален Север му хрумнало да освободи плантациите на богатия Юг от евтината работна ръка. Начело с президента Линкълн, съюзническите войски нападнали конфедерацията, повеждайки най-кръвопролитната война в историята на Щатите. Югът до такава степен...