- След събитията в германски градове като Кьолн, изглежда, западното общество тръгва по един по-радикален път. Възможен ли е ренесанс на фашизма, професор Дичев?

- Ако говорите за популистки политици и бруталното говорене на жадни за внимание мислители - ренесансът е факт.

Но има и друг историческа паралел. През 30-те години на миналия век в целия свят се налага протекционизъм, някъде по-силно окрасен идеологически, другаде по-национален. От съветския комунизъм до американския Ню Дийл. Много години трябва да минат, докато светът възстанови нивата на търговски и човешки обмен от времето на Бел епок (1870-1914). Това е най-страшното предизвикателство. Всички ругаят Европа, глобализацията, мобилността. Правителството в Полша е вече етествен съюзник на "нелибералния демократ" Орбан; на север се появи партия с красноречивото име "Истинските финландци“; Марин льо Пен има в програмата си план за излизане от еврото, а английските консерватори - референдум за напускане на ЕС; ултрапопулистът Тръмп обещава да затвори страната си за китайски стоки, освен дето нямало да допуска мюсюлмани в Америка. Утре ще се обърнат германците, на които ще писне да крепят Европа - и това ще е краят.

Впрочем у нас тази работа се съчетава прекрасно с прословутата "котловинност" на българската култура (термин от литературознанието на късния соц, когато окайваха липсата на "голям национален роман"). Ще си се затворим значи тук, ще слушаме патетичните речи на ченгетата, а по границите НАТО ще пази расовата ни чистота? Не знам дали си представяме какво би станало, ако изведнъж спрем движението на стоки, капитали, хора, а и на информация, защото фашизъм означава и цензура. Иначе за връщането на насилието като форма на правене на политика - примерът е пред очите ни с бандитите от ДАЕШ, май не сме готови за това. Т.е. представям си по-скоро терористични банди и контрабанди, отколкото организирани Вафен СС.

- Гневът на европееца е просто недоволство от политиката на правителствата или събуждане на ненавист към бежанците?

- Това е един и същ проблем, просто неофашистките политици критикуват повече движението на хора, левите - на капитали (СТО, Трансатлантическото споразумение...). Проблемът е в страха, който всява този нов свят, където всеки е в конкуренция с всеки. Идващите мигранти са готови да работят за малко пари, не участват в стачки, защото треперят за мястото си, не са солидарни. Но за работодателя те са прекрасна суровина за печалба.

Вдясно се разгаря ужасът от хора, с които ще трябва да делим територията и ресурсите си. Популистите насочват този ужас в културалистка посока, за да постигнат национален консенсус. Не знам дали помните какво пишеха в Холандия за българите през 90-те - това бяха проститутки, бандити, наркотрафиканти. Какво разказваха в Англия след 2004 г., когато един милион източноевропейци, повече от половината поляци, се пренесоха на острова.

Страхът от сексуални посегателства е кулминацията, там вече гласовете преминават в кресчендо. Расизмът винаги има сексуална окраска, страхът от другия е сдвоен с фасцинацията. Публичните домове в Западна Европа са пълни с екзотични екземпляри от целия свят, как си го обяснявате? Дали един добър ариец следва да се отдава на тези тайни пороци? Гадостите на Нова година се вписват идеално в рамката на очакване - толкова пасват, че всички подозират, че са измислени от някого. Дали от ДАЕШ или Пегида - да оставим тия теории, полицията ще каже.

Истината е, че придвижването на големи човешки маси винаги е свързано с конфликти. През 2015-а, т.е. преди атаките в Кьолн, в Германия бяха регистрирани 815 нападения на бежански общежития. След инцидентите - още по-активна организация на крайно десните за отмъщение над колективно виновните бежанци.

Очевидно е, че Германия е надхвърлила капацитета си за прием и трябва да промени политиката - да затегне правилата по прием, да започне да гони. Има индикации, че това започва и не вярвам да има либерални хора, които да не подкрепят налагането на закона с твърди мерки. Но въпросът е дали те сами ще затегнат границите си, или това ще направи Европа? Или ще го направи едно малко ядро европейски страни, от което ще сме изключени. Защото хвалбата на нашите политически бабаити, че ние си пазим границата, е доста лицемерна: повече от 20 000 записани бежанци вече не са тук, дори не знаем колко са преминали нелегално. Границата значи е колкото да ги препратим към Германия, евентуално да им вземем парите.

- Ако се окаже, че нападенията в Германия наистина са организирани, кой би имал полза от това - ДАЕШ, крайнодесните движения в Западна Европа?

- И едните, и другите. Бежанците подкопават легитимността на ДАЕШ, да не говорим, че ги лишават от население, над което да властват. Крайно десните нарочиха вътрешен враг в лицето на това, което наричат либерализъм, а също на левите в Европа (не у нас, тук левите са по-близо до Пегида и Льо Пен). У нас подобни политически стратегии са нарочването на ромите, демонизирането на ДПС, на Путин, на комунистите. Така се е правила политиката винаги, трябва да уплашиш населението, за да го владееш.

Истерията обаче размива границата между реална опасност и фантазъм. Например, когато хората от Розово прогониха двете бежански семейства, наели мирно апартаменти, никакво опипване на площада не беше имало, нито пък откраднати телефони. Когато Иван Костов (решил явно да повтори движението на Орбан от дясно към крайно дясно), обявява Турция за заплаха за националната сигурност, той очевидно опитва да извлече дивиденти от общата антиислямска истерия.

Вижте, дълбокият проблем е демографски. Нашите общества добре знаят, че загиват. Развитият западен свят от десетилетия всмуква мигрантски потоци, за да живее. В САЩ приемат всяка година под разни форми до милион, в Обединеното кралство над 500 000, във Франция над 200 000. Ние, в България, сме се примирили, че ще загинем, там обаче не са. Не правя оценки, констатирам факт, поне от Втората световна война насам е така. Новодошлите са не само различни, но най-често прости, груби, неориентирани, дори престъпни. Да вземете хора от село в големия град ще е така. Искате политически некоректно говорене - моля, повечето хора в трамвая са ми неприятни, мръсни, някои просят. Е, какво - организирам на протест прословутите красиви под девиза "неокъпаните - вън"?

В българските градове винаги правят разлика между нашите цигани и придошлите, с нашите си се разбираме, новите са застрашителни и лоши. Прибавете към това ефекта възраст. Най-голяма вероятност човек да стане престъпник е за младите мъже между 15 и 35 години, това просто са демографски данни. По-старият е по-дисциплиниран. Нахлуват млади хора и престъпността рязко се вдига. Е, добре, да оставим страните си да се превърнат в старчески домове, за да ни е спокойно?

Разбира се, трябва повече контрол, повече полиция, повече дисциплинарни мерки и възпитание. Впрочем в Германия констатираха и това - намалени щатове в полицията, в социалните служби, всичко това в резултат на остеритета. Някъде балансът явно е нарушен.

- Виждате ли наистина заплаха в потоците от хора, които заливат Европа?

- Връщам ви към темата за глобализацията. Заплаха ли е това, че някакви капитали транзитират през офшорни зони? Ами заплаха е, трябва да се затегне контролът. Заплаха ли са индонезийските стоки за Европа? Ами да, нещо трябва да направим, за да има равновесие. Същото е с хората, трябват много усилия, съвсем друг тип политика.

Не може да не се интересуваме кой откъде идва, къде отива, как си изкарва парите, с кого поддържа връзки, къде се губи за месеци. Непрекъснато тази тема се пренасочва към фалшива следа, към културата му - дали бил християнин и дали пее народните песни на български. Важно е съвсем друго. Не забравяйте и това, че потоците съвсем не са еднопосочни - между 100 и 200 000 души напускат годишно Обединеното кралство например. Десет на сто от гражданите в ЕС са от друга страна членка. Това е нова ситуация: местата се борят да привлекат едни желани населения и да отблъснат други. Местата се конкурират за хора.

- Къде грешат големите политици като Ангела Меркел?

- Меркел героично се опитва да спаси Европа. Ако говорим за "грешка", тя е в това, че не обяви референдум за излизане от еврото, както направи по електорални причини Камерън за излизане от ЕС. Помислете за това: Гърция и Италия са смазани от бежанци, каква би била алтернативата на нейната, на Швеция, на Австрия и няколко други политики? Да ги оставим да се сринат?

Грешката й е, че надцени европейскостта на Източна Европа - зад линията Одер-Найс живеем хора, които не сме излезли от комунизма и мислим главно как да се снабдим с банани за Коледа. Назрява тежък конфликт с Варшава, вече има дипломатически стъпки. Самата преориентация на г-н Борисов към Москва говори, че започва леко да се деевропеизира. С други думи, Господ да ни е на помощ.

- Застрашена ли е нашата цивилизация - не толкова като граници, а като ценности?

- Да, застрашена е, защото тази цивилизация си е поставила за цел да интегрира останалата част от човечеството. За хубаво или лошо - другаде можем да спорим. Но проектът е месиански: има за всекиго място в нашата цивилизация, на всеки трябва да се даде шанс. Тя не е християнска, а модерна. Фашизоидният обрат е краят на това: вдигаме стени, затваряме се и треперим вътре.

 

Нашият гост:

Проф. Ивайло Дичев е роден на 28 март 1955 г. в София.

Професор е по културна антропология в СУ „Св. Климент Охридски”, преподава във Франция, САЩ и други страни. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството.

Пише разкази, романи, есета. Носител е на наградите за есеистика „Паница” (1999), „Черноризец Храбър” (2002) и „Димитър Пешев” (2005).