Смело е да гънеш гръбнак пред силния, да клатиш фес като слуга от френска пиеса; да се прибираш смирено и да сядаш пред телевизора и да правиш революции с мишката; да лижеш подметки, щом усетиш, че ще имаш полза от някого; да клеветиш безогледно, щом имаш сметка от това; да избираш приятелите си според това дали са "правилно" настроени за крайната ти цел; да се свиваш умно, докато отмине бурята, и да вееш байрак, когато е безопасно. Е това е смелост. Но защо ли вторите не ги помни никой, а първите движат света?