През миналата седмица имахме среща със семейство българи в Барселона, които за първи път бяха на пътуване извън България, за първи път бяха летяли, единственият друг език, който говорят е руски, който там не им беше особено полезен. Забавиха се за срещата, но в крайна сметка се появиха. И когато разказваха защо са се забавили, споделиха как някакъв възрастен човек, без дори да го молят, като прочел объркването на лицата им, с жестове и мимики им обяснил на коя спирка и кой автобус да чакат. А цели петнадесет минути по-късно (явно се е сетил, че има някаква промяна или проблем) се върнал незнайно откъде и ги накарал да се качат на метрото, с което всъщност дойдоха до мястото на срещата ни. Споделиха също и че и предните дни буквално непрекъснато хората им помагали и ги упътвали, само като ги виждали, че се суетят.Да, това се случва и у нас. Поне понякога. Но като ги слушах първо някаква емоция се опита за извади сълзи от очите ми, но веднага след това буца заседна в гърлото ми. Защото осъзнах, че и на тях, и на нас всичко това ни звучеше извънземно... Впечатлявахме се от нормалното човешко отношение...Защото в същото време в България, пребитият от "българи" заради произхода си българин Метин - Георги продължава да лежи в тежка кома