Жената стъпва тихо - като котка.
Отмята нежно своите коси.
Седи на стола като статуетка
И стаята с усмивка тя краси.
Жената не говори - тя ви казва.
Със шепот тих, гласът й - кадифе.
Стои спокойно, но се забелязва
от всичките забързани мъже.
Жената гледа гордо надалече.
Тя даже не поглежда във страни.
Но всичко вижда, нищо не й пречи.
Тя не воюва, а създава мир.
Жената плаче. Плаче много често.Продължава