Светът сега нази (не) гледа с периферното си зрение. Втренчил се е в Украйна, където руският натиск пося вятър и сега жъне буря от народно недоволство.
По-внимателните наблюдатели няма как да не забележат големите прилики между голямата Украйна и малката България.
И ние си имаме свръхзависимост от Русия в снабдяването с газ и изобщо в търговията с огромен дисбаланс в наша вреда.
И ние си имаме офанзива на руското влияние по разнородни канали.
И ние си имаме (изкуствено създадено) руско малцинство (стъпило на повече от 300 000 недвижими имота, закупени през последните години от руски граждани). Вярно, там руското малцинство е цели 30 на сто от населението, а тук са „само” ( но натрупани скокообразно, за една-две петилетки) около 4 процента, колкото е бариерата за влизане на една партия в българския парламент.
И ние сме разделена на русофили и прозападно настроени граждани европейска страна, (почти) бивша съветска република, откъсната от естествения си европейски път в резултат на натрапения от чужбина съветски комунизъм.
И ние си имаме корумпиран, свързан в голяма степен с руския ( енергиен) , държавно поощряван да прониква и командва в т.н. близка чужбина политически и бизнес елит.
И ние си имаме проруско правителство, което нарежда да бъдат бити прозападно настроени демонстранти.
И ние си имаме големи национални звезди, участващи в протестите срещу проруското правителство, но си нямаме политическо лидерство на същите протести.
Ето защо можем да бъдем смятани за малката Украйна с премиера Ярешарски начело, подобие на Онукович в Киев.