Много ми е мило и драго да съм в България точно в този месец, който е в очакване на пролетта, раздаваща нови надежди за по-добро. Oт много години не съм си била у дома по това време. С особено вълнение, отговорност и равносметка приемам това високо отличие не като свое, защото това признание не е признание за една личност. То е недостижимо само за един човек, било то и жена, то е признание за една изстрадана идея от българката - майка, учител, труженик зад граница, която „предаде на душите ни картографска форма, удивително приличаща на картата на България, малка уютна, гореща и самодостатъчна”. От тези души чупехме и раздавахме на децата си в странство...