"През юни 1943 година моето семейство получи документ за отпътуване, тогава сестра ми беше бебе на 10 месеца, тогава се знаеше, че на лошо място ще ни карат, не се знаеше, че ще ходим във вътрешността на България", разказа пред БГНЕС Леон Бенатов, един от оцелелите български евреи по време на Холокоста.

Едва на 5 години, през 1943 година той и цялото му семейство са изселени в Провадия и там остават до 9 септември 1944 година. "Тогава едно семейство, което живееше в нашата кооперация дойде в нашия апартамент и предлагаха да вземат моята сестра, защото бяха бездетни, но моята майка на нашия староиспански език отказа. След това семейството ни изпрати до гарата и тази жена, Ружа носеше бебето до влака, но в един момент майка ми установи, че Ружа с бебето я няма и помисли, че са откраднали детето, но след малко жената се появи жената и така заминахме за Провадия, където бяхме настанени в къщата на едно еврейско семейство", разказа той.
"За мен Лиляна Паница, секретарката на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев е непризната светица. Тя пише самото споразумение за депортирането на българските евреи и един от първите, които узнават за готвената депортация и тя предупреждава зам. председателя на еврейската организация. Аз отдавам почит на нея", коментира той.
"Мен и моето семейство ни изселиха в Горна Джумая (Благоевград - бел. ред.) и моите близки бяха там до 9 септември, но аз понеже се включих в антифашистката борба през декември 1943 година бях арестувана и там посрещнах 9 септември, спомни си Стела Аструкова, която през 1943 година е на 17 години.
"Когато беше приет законът, веднага пристъпиха към изземването на всички материални ценности на евреите, иззеха всички магазини, взеха ни радио апаратите, сложиха ръка на всички вноски в банката, започнаха да ни събират в гето, забраниха ни да излизат след 20:00 часа, можехме да се движим само по определени улици, имахме специални розови лични карти за разлика от зелените на българите. Можехме да пазаруваме само от определени магазини и то в определени часове, когато всичко беше разграбено", разказа още тя.
Десетки граждани дойдоха днес в градинката до Народното събрание, за да си спомнят за събитията от преди 70 години, когато десетки хиляди български евреи бяха спасени от лагерите на смъртта. Именно до сградата на парламента беше открит мемориален знак на благодарността и в памет на жертвите на Холокоста, включително 11 343 евреи от Северна Гърция и Югославия.
"Преди 70 години нашият народ пое своята отговорност при запазване не само живота на близо 50 000 български граждани, но и по опазването на едно от най-големите ни достойнства – толерантността", заяви по време на откриването столичният кмет Йорданка Фандъкова. "10 март е паметен ден в българската история, той е символ на непреходните ценности, смелост и единство, проявени преди 70 години от обединения български народ, от политици, писатели, общественици, представители на Българската православна църква, от обикновени граждани. Много от техните имена днес не са известни, но те са живи в сърцата на спасените близо 50 000 евреи. Преди 70 години нашите деди са проявили хуманизъм и кураж и са изградили една от най-достойните глави в националната ни история" , добави тя.
"Трябва да повтаряме историята, трябва да я разказваме на нашите деца, за да не се повтарят ужасите от нея, трябва да осъждаме искрено и непрекъснато всякаква проява на нетолерантност и насилие. Само това може да помогне да преодолим всички трудности, пред които сме изправени", убедена е тя.
"10 март не е само исторически ден за българската нация, то е много специален ден и за света като цяло. Това е ден, в който си спомняме за българското общество и българската еврейска общност и за това как историята им предостави шанс те да преминат заедно през една много сложна страница от историята и благодарение на отличните отношения между евреи и българи по онова време в крайна сметка бе осъществено спасяването на българската еврейска общност. За щастие на всички нас множество влакове останаха празни и не продължиха към лагерите на смъртта, но за съжаление 11 000 други евреи поеха по този път. Тях трябва да помним и никога да не забравяме. Нека помним и никога да не забравяме смелите действия на обикновените хора, действията на патриарха и на народните представители, действията на Димитър Пешев и на всички, които самоотвержено водиха борбата и успяха да допринесат за спасяването на българската еврейска общност" , заяви посланикът на Държавата Израел Н. Пр. Шаул Камиса Раз.
"Няма съмнение, че преди 70 години се е случило нещо изключително, нещо уникално за Европа за онова време и най-обобщаващото, което може да се каже е, че единствено България в началото на Втората световна война живеят 48 000 евреи, а през 1949 година, те вече са 49 000. Това изчерпва въпросът според мен" , коментира пред БГНЕС зам. председателят на Народното събрание Георги Пирински и добави "има моменти, в които и отделният човек, и обществото трябва да направят избор дали да останат хора или да озвереят, но е възможно и в най-тежки обстоятелство човек да защити човещината и човешкото то успешно".
"Българският народ трябва да се чувства особено горд, българските евреи бяха от малцината, които като цяла общност запазиха живота си. Спасена е една цяла еврейска общност. Ето такъв случай в Европа няма", каза от своя страна председателят на Организацията на евреите в България "Шалом" Максим Бенвенисти.
"На 10.03.1943г. протестът на българската демократична общественост, подкрепен от група народни представители принуди правителството да отложи депортирането на 8500 български евреи към фашистките лагери на смъртта. Този протест, както и ходът на Втората световна война спасиха от гибел 49 000 български евреи. За съжаление от Северна Гърция и Югославия,администрирани по това време от българските власти, 11 343 евреи евреи бяха откарани в нацистките концентрационни лагери и само 12 от тях оцеляха. Българският народ прекланя глава пред паметта на невинните жертви", гласи текстът на мемориалния знак.
На днешния ден еврейската общност в София отбелязва 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста, включително 11 343 от Северна Гърция и Югославия, депортирани в нацистките лагери на смъртта.
















БГНЕС