Павлов и Донев оневинени, след като бяха рекетирани да продадат вестникарската си група

Венелина Гочева. Снимка: Булфото

„Труд” и „24 часа”, два от най-големите български вестници през последните 15-ина години, бяха продадени на… на кого всъщност? Досегашните собственици бяха притиснати чрез държавен рекет да ги продадат, а купувачът е неизвестен.
Медиите не се вълнуват от този въпрос, обществото мълчи. Иначе и във властта, и в медиите обичат да приказват за прозрачност.
Кой, по дяволите, купи два от най-големите български вестника? Защо всички се правят на ударени?
Интересите на купувача се представлявали от адвокатска кантора Джингов, Гугински, Кючуков и Величков. Опитайте се да разберете от тях – никакъв шанс. Или пък от шефката на издателската група - Венелина Гочева - мига невинно и говори като най-важната журналистка на републиката, а не казва кой я назначил и кого обслужва.
България е абсурдна държава.

В края на миналата седмица дойде новината, че обвиненията срещу досегашните собственици на двата вестника – Любомир Павлов и Огнян Донев са снети по всички пунктове – пране на пари, претенции на съдружниците Христо Грозев и сие и т. н.
Заключенията са, че не може да се говори за пране на пари - вестниците са купени с кредит. Ами то беше ясно още като бяха повдигнати тия обвинения – какво им търсиш парите на собствениците на „Софарма”, която печели по 50 млн. лева годишно? И които могат да си позволят кредит във всеки момент? И претенциите на съдружника Христо Грозев, че имало фалшифицирани негови подписи под документи на фирмата също са отпаднали.
Какво излиза? Че обвиненията срещу Павлов и Донев са измислени, само за да бъдат подложени те на натиск да продадат двата вестника и цялата медийна група, която купиха от германската ВАЦ.
Любомир Павлов отива на разпит, заобиколен от камери на телевизии и журналисти от всички медии. Снимка: Impact Press Group

Откъдето и да го погледнеш, това е държавен рекет и явна злоупотреба с власт. Изпълнителната власт и лично премиерът се месят в една сделка с два вестника, намесват се и в работата на прокуратурата, която изпълнява техни поръчки да обвини издатели, за да ги притиснат. Това е очевидно, а всички вестници, телевизии и прочее медии се правят на ударени. Правеха се на ударени и когато на Донев, шеф на най-голямата работодателска организация в България - Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България - му беше наложена мярка за неотклонение с гаранция 500 000 лева. Как е възможно медиите месеци наред да премълчават този факт и да се правят, че не го забелязват? Това в коя нормална страна може да се случи?
Огнян Донев с адвокатките си Даниела Доковска и Ина Лулчева отива в прокуратурата. Снимка: Impact Press Group

Тук не е въпрос на кого са симпатични и на кого – не Павлов и Донев. Става дума за нахални злоупотреби с власт и за тежко болни медии.
И докато Донев е обвинен и пуснат под гаранция от половин милион лева, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България през ноември го преизбра за свой председател. И отново никой не се вълнува как така и защо? Значи или работодателите не им пука, че имат такъв човек за председател, или обвинението е измислено и на тях им е ясно, че това е временен натиск да продаде вестниците си.

В сайта ПИК тече с продължения един сериал, който потвърждава всичко. Сайтът се е добрал до компютъра на главната ...