Тия дни бях поканен да коментирам в националната телевизия… Хм, не познахте. Не бях поканен, както предположихте много прозорливо, да коментирам живота на дълбоководните двойнодишащи риби ръкоперки. Който е толкова актуален напоследък. Бях поканен да коментирам протестите. Просто протестите. Странно – нали? Каква необичайна тема, ще кажете. Колко малко се говори за нея в последно време! Да, да. Стига съм се шегувал. Държавата се е запалила, а аз се шегувам… Поканиха ме и аз, въпреки че нямам никаква ясна визия (както е модерно да се казва напоследък) за тези сегашни протести – приех. В студиото не бях сам. Тоест освен мен и водещия имаше още поне пет човека. Всичките те бяха от умни по-умни и това ме смущаваше. Ще ви кажа защо. Защото от умни хора не можеш да чуеш прости решения. А човек – когато е объркан – има нужда от прости рецепти. Когато си гладен – имаш нужда от омлет и две препечени филии, а не от кордон бльо. А сега обърканите ни души са именно гладни. За прости и...