Импулсивно подкарах към родния си град. Той се разстилаше в безкрайната Добруджанска шир, тих, провинциален и много, много скъп за мен. Там бяха старите ми приятели, спомените от младостта ми и мама. Като самотен стрък дива трева, тя се олюляваше под напора на годините, зимите и болките, събрани в един тъй дълъг и тъй кратък човешки живот. Натиснах здраво газта и колата зафуча зарадвана, че можем да потеглим изобщо нанякъде.