Руперт Нойдек
Ние и бежанците: какво да направим
Журналистът Руперт Нойдек е един от тях. Самият той е избягал от Данциг през 1945, а през 1979 става известен в цял свят, след като спасява хиляди виетнамски бежанци. Нойдек е един от основателите на световноизвестната организация "Кап Анамур" и от десетилетия насам работи с хора, търсещи убежище. "Интеграцията може да бъде успешна само ако започне още в деня, в който бежанците пристигнат в Европа", казва Нойдек и прави следното предложение: "Всеки човек, подслонен в германски първоприемен център, трябва да получи следните указания, напечатани на хартия на неговия майчин език: Германия Ви приема и с това Ви прави голям подарък. Дава Ви безплатен подслон, храна, медицинско обслужване и дори джобни пари. А Вие трябва да се отблагодарите за този щедър жест. Трябва да участвате във всички мероприятия в приюта, както и да посещавате курсовете по немски. Трябва да започнете да изучавате немски език още от първите си дни тук." Според Руперт Нойдек, бежанците би трябвало да се включат активно и в поддръжката на приюта, в който са настанени. "Те трябва да участват в почистването, включително и на тоалетните. И то без пари."
Нойдек смята, че всеки бежанец би трябвало да слага подписа си под подобен документ. А бежанците, които отказват да посещават курсове по немски, би трябвало да бъдат връщани обратно, при това веднага.
Руперт Нойдек аргументира предложенията си така: активността е жизненоважна за човека. Именно пасивността и безделието са най-сериозното препятствие пред интеграцията. А германската политика за даване на убежище де факто ги поощрява. Бежанците чакат с месеци, докато държавата им позволи да започнат да живеят нормално. Някои от тях чакат по 17 месеца, докато получат разрешение да извършват някаква дейност или да напускат пределите на района, в който са регистрирани. Това ги превръща едва ли не в лентяи и представлява огромна пречка пред интеграцията им в германското общество.
"Don´t believe the hype"
"Предложенията на Нойдек са изключително разумни", коментира Волфрам Айленбергер. "Този човек работи от десетилетия с бежанци. И страшно ме ядосва обстоятелството, че подобни разумни съвети, които биха улеснили ежедневието и на двете страни в тази ситуация, бързо биват заклеймявани като крайнодесни възгледи. Това е контрапродуктивно", убеден е философът.
Айленбергер смята, че е крайно време германците да започнат да водят дебата за бежанците като възрастни хора: "Трябва да се разделим с инфантилните аргументи, с взаимните обвинения, с наивната всезнайковщина, с все по-рязкото изпадане в крайности. Трябва да бягаме от лековерието и демонизирането. И трябва да приемем, че всички ние като общество сме длъжни да положим общи усилия. Задружно трябва да изградим тази нова Германия, в която искаме да живеем в бъдеще", казва Айленбергер.
Харалд Велцер
В новия брой на "Списание философия" е включено и мнението на социалния психолог Харалд Велцер. "Крайно време е да престанем да си представяме бъдещето на базата на настоящето. Обществата никога не са стабилни, а социалните развития никога не са праволинейни", казва Велцер и добавя, че за да направим демокрацията устойчива, трябва просто да престанем да тълкуваме всяко неочаквано събитие като криза. "Трябва да се научим, че живеем в постоянно променящо се общество с постоянно променящи се предизвикателства. Ако един ден имаме общество и политици, които следват максимата "Don´t believe the hype", тогава ще можем да кажем, че имаме и стабилна демокрация", заключава Велцер.
