Така бавно, но сигурно престъпниците в държавата наложиха своите мерки и правила на останалата част от обществото. Изпраха заграбените пари и с цялата си наглост решиха да дават тон на обществото, да го водят и поучават. Унищожиха красивото в душите на хората и там, вътре в нас, почна да зрее пустиня. Безразлична, бездушна, скучна и безкрайна пустиня, сред която кичозните, подобни на дворци от лоша приказка хотели, МОЛ-ове и частни резиденции може да изглеждат внушителни, но те не пълнят пустинята в душите дори на тези, които живеят в тях.