Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, а за последно тръгнахме по непреодолимите част на страната Днес ще видим какво се случи после прес четврътия ден на приключението. Приятно четене: Исландия ден 4 (продължение)

Непреодолимата

продължение

  Сега забелязвам, че на повечето снимки има ферма, стара сградка или просто руини; човешките поселения са толкова малко и на рядко, че появата им сякаш ме е предизвиквала да вдигна обектива

 

  Скоро тракът ни отново свива към вътрешността – едва сме обърнали гръб на Атлантика и потъваме в гъст захарен памук. Последното, което видяхме:

Неочаквано облаците просто ни изплюха на прага на дългото езеро

 

   

Lagarfljot или Lögurinn

 на практика е река, разляла се като езеро заради терен, разположен под морско ниво. Водите на езерото са мътнокафяви, все още носещи спомена за бурните места, от които идват. Името му ми напомня за едно друго езеро и едни други места… земите на Исландия често извикват представите ми за MiddleEarth и света на Толкин, твърде често! Това тук си има и собствена митология – по исландски: подобно на Loch Ness, дългото езеро е дом на огромно езерно чудовище с издължена, подобна на змиорка форма – Lagarfljótsormur. С колосалните си 90 метра езерният червей се появява редовно от векове и е предвестник на бедствия… На единия край на езерото е

Hegnifoss,

водите му се леят свободно от 118м. височина. Ниските облаци закриват зрелището. Няколко пъти опитваме да стигнем до него по разни пътчета, които гпс-то ни предлага – все безуспешно. Накрая се отказваме и поемаме нататък

    Пейзажът на високите плата

и техните обитатели

Огромни са тези гъски, толкова огромни, видяни от близо, че приказката за Нилс Холгерсон придобива съвсем друг смисъл. И винаги са по двойки … Най-сетне, високо в планините, успяваме да стигнем до точка от трака – за първи път днес.

 

и обратно в облаците

Не виждаме на къде караме. От време на време, когато хълмистият терен образува по-голяма долчина, склоновете й се оголват под дебелята бяла покривка.

  Настилката, обаче, е асфалт вместо обичайния за тия места чакъл и скоро достигаме причината за тези пътностроителни усилия в нищото:

  Пред нас е язовирна стена, насипна –

Desjara Dam, язовирът

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] от лявата ни страна е почти празен, но августовското му водно ниво се вижда

В края на стената има малко съоръжение с табелка

    Веднага се сещаме за филмчето на Discovery, но някак гледката не се връзва. Докато се почесваме сме подминали стената, извиваме покрай черно възвишение и не щеш ли – друга стена

  Всичко си дойде на мястото… Самата стена:

  и гледката от нея:   http://www.youtube.com/embed/uErO9MuTzM4 198 м. височина, до долу… The Karahnjukar project one can only awe in respect Продължаваме на североизток, с намерение на слезем обратно при брега. Черната каменна пустиня и ураганните ветрове, които обитават свободно земите тук, някак си предизвикват блогоговение и страхопочитание

Земята около нас постоянно сменя цветовете си, докато слизаме бавно надолу

Най-сетне достигаме белези на човешко присъствие

Денят ни завършва във

Vopnafjordur,

рибарско градче в най-вътрешния край на едноименен фиорд

  (зоната с пунктир е предполагаемо трасе: вечерта бяхме толкова уморени, че забравихме да свалим трака от gps-а, а на следващата вечер половината от траковете за този ден вече се беше затрила)   Очаквайте продължението   Автор: Гергана Милушева   Снимки: авторът   Други разкази свързани с Исландия– на картата:     КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)