Десетилетия се говореше много за „революционна пролетарска” култура, за „социалистически реализъм”. Къде останаха творбите им? За сега – в Музея на тоталитарното изкуство в София, където почти никой не влиза. Както и в книгите, събиращи прах по лавиците на обществените библиотеки и изхвърлените от личните. Разбра се, че социализмът не донесе на света нов тип култура. Оказа се, че тя не може да бъде някакъв вид приложение или допълнение към обществената система. Култура може да се твори едва тогава, когато самата тя се разглежда като основна дейност. Постулатът, че културата е надстройка над материалния, икономическия и обществения живот се оказа дълбоко погрешен.