Поп фолк смъртта през последния толкова народен месец беше разнообразна и някак благосклонна. В Месеца на Улицата народът, който умираше на нея по популярен начин, го правеше чрез стари клишета, изобрети иновации и само за седмици превърна иновациите в клишета. А може да се нарече благосклонна, защото предполагаше да бъде използвана за формулиране на много улични желания – прости, ясни и консервативни. На практика единственото желание, което се сбъдна, беше предсмъртното на самозапалилия се Пламен. Той искаше кметска оставка, а останалите живи я получиха. Дали цената си струваше – спорете за това с всички, които не изпитаха неудобство да правят политика от младо тяло с над 80% изгаряния. Единственото сигурно обаче е, че в Месеца на Улицата Пламен се превърна в любимия покойник на народа, нещо като народен артист. А имитаторите му дори не успяха да стигнат до ранг „заслужил”. Самозапалването на Венцислав Василев от Раднево стигна само за плащане на семейните битови сметки от...