Леонард Капон бе в Хасково за премиерата на “Формулата на смеха”

Г-н Капон, каква е формулата на смеха?

-         Лесно щеше да бъде, ако има такава. Всеки сам си открива неговата формула, за това кое му е забавно, кое му е смешно. По- скоро не търсим каква е формулата, а търсим какъв трябва да е смеха.

 

Какъв трябва да е смеха?

-         Трябва да е лекуващ и малко по- самоироничен. Най- лесен е смехът, който най- често за жалост се прилага и той е повече присмех и подигравка, по- малко погед към себе си и по- малко ни спасява от страховете. Или както е написал автора в пиесата „става така, че колкото повече смях, толкова повече страх”, а би трябвало да е обратно.

Защо избрахте Хасково за място на премиерата?

 

-         Аз обичам да работя в Хасково, тук са актьори много от моите студенти. Има добра атмосфера в театъра и се разбирам с администрацията. Леко ми е да работя тук.

Ккави са Ви впечатленията от хасковската публика?

-         Мисля, че публиката е доста добре настроена към театъра и за радост има възможност да гледа театрални постановки на много и различни като стилистика режисьори, което е нещо ценно за града. Аз смятам, че политиката която води театъра е много интересна, работи се с интересни режисьори и това дава възможност и на публиката, и особено на актьорите да развиват умения и да трупат качества, да могат да извличат ценното от различния начин на работа.

Министърът на културата в служебното правителство е актьорът Владимир Пенев. Какво мислите за варианта актьор да поеме този пост?

-         Никак не е лошо да е актьор, защото е бил в нещата. Все пак е добре човек, който се занимава с култура да знае как стоят нещата отвътре и да са му по- ясни. Да е запознат с истинските проблеми, а не чисто теоретично или чисто финансово.

Много млади актьори се забелязват все повече на сцената, това ли е пътя на успеха, да се използват млади артисти?

 

-         Не е важно дали един артист е млад или стар. Важно е да изпитва любов към изкуството.

 

Има ли бъдеще театърът?

 

-         Няма как да спрат да ходят на театър хората. То ще си остане едно от вечните изкуства. Няма как да бъде заменено, защото всеки път е различно. Винаги ще има публика.

Интервю на Младен Желязков