Каквото и да кажеш, ще ти простя, това не е правилно, защото прошката отдалечава най-много хората от сърцето ти. Залъгваш се - този ще изтърпи всичко, което направя, но не е така, мила, не е така. Аз помня, когато хората мислеха, че ще умра, когато докторът беше казал на баща ми – не мога да ви обещая нищо, а човекът от съседното легло в болничната стая се обадил „Купете му ковчег“ - баща ми, който е корав мъж, който е направен едновременно от камък и слънце, рекъл „Добре“. Но ти не каза „Добре“, ти дойде - аз съм бил без свяст, аз съм си тръгнал и още малко оставало съвсем да затворя пръстта след себе си. Ти си ми давала тая отвара от змийско мляко – аз го зная, това е едно жълто цвете, горчив плевел. Като млад баща ми, който беше повече камък и съвсем малко слънце, ме караше да копая и да очиствам градината от змийското мляко.