Смятам, че най-тежкото за управление министерство у нас винаги е било и все още е социалното. Това е обяснимо поради факта, че държавата ни като цяло е твърде бедна, защото кретащите на и под социалния минимум са доста повече от останалите. Ето защо и България постоянно губи позиции и вече заема 57-о място от 187 държави в света според индекса на ООН за човешкото развитие. Работещите у нас се топят под тежестта на всевъзможни данъци и такси, с които са натоварени заплатите им. Така пък се роди друг феномен – работещи безработни, които, като се разплатят с институциите, остават по капли, както се изразяват някои нашенци. По всички тези причини винаги съм се учудвала на куража на жените, които се съгласяват да управляват социалното министерство. Особено във време като сегашното, в което всеки ден отчаяни бедни хора без надежда за изход се самозапалват. На фона на всичко това претенциите на синдикатите за социална политика ми изглеждат лицемерни. Те поискаха служебният кабинет...