- Атентатът е белег, че Турция преминава през един чувствителен и динамичен етап от своята най-нова история. Нека да направя една съпоставка с това, което бе до юни миналата година, когато Турция живееше в относителна стабилност. Нямаше ги тези няколко фронта, пред които страната е изправена сега - кюрдите, “Ислямска държава” (ИД), Русия... Сирийското правителство тогава бе в отстъпление, а бунтовниците, които Турция подпомага в Сирия, бяха в настъпление. В този отрязък от време - от юни до ноември миналата година, когато се проведоха повторните парламентарни избори, бяха заложени предпоставките за една много широкомащабна и значима офанзива от страна на турското правителство.
- Но нека припомним, че и в този период имаше атентати в Турция.
- В този период атентатите бяха от чисто вътрешнополитическо естество. Говорим за атентатите в Суруч през юни, а впоследствие и в Анкара. Тогава извършителите бяха турски граждани, кюрди. И това бе по-скоро вътрешнополитически проблем. Това, което се случи онзи ден в Истанбул, е директна интервенция на ИД. Далеч зад предполагаемата линия на конфликта. Втората половина на миналата година
бойната линия бе
изнесена от Сирия
в Южна Турция
Сега обаче атентаторът самоубиец е сириец по народност, роден в Саудитска Арабия и е изпратен в центъра на Истанбул с една определена тактическа формула - да нанесе удар срещу туризма и чуждестранните гости на страната. Това вече означава, че линията на сирийската гражданска война е изнесена от южните граници към европейските части на страната. Турция някак си стремглаво, силно и дълбоко се намеси в сирийския конфликт и това нямаше как да не резонира.
- Турция участва в сирийските събития още от първите дни, но в началото като че ли го правеше далеч по-завоалирано, дискретно и внимателно.
- Руската интервенция в Сирия през септември миналата година принуди Турция вместо косвено вече съвсем пряко да се намеси във военните действия в Сирия. За пръв път преди няколко дена турската тежка артилерия бомбардира и няколко села в Северна Сирия под контрола на ИД, включително и такива в непосредствена близост до Минбах - града, от където е Набил Фадли - атентаторът самоубиец, който се взриви в Истанбул. Може би терористичната операция в Истанбул е и акт на отмъщение.
- Това ли е обяснението за тази трансформация - Турция от страна, често поставяна в сивия списък на държавите спомоществователи на ИД, изведнъж се явява като основен враг на халифата?
- Нека първо да уточня защо имаше такъв период на “меден месец” или да ги наречем “топли връзки” между Турция и ИД. Ако погледнем структурата на ИД, ще видим едно национално триединство - идеолозите са египтяни, духовниците - от Саудитска Арабия и Залива,
а полевите
командири -
бивши садамови
офицери,
са туркмени
Тоест последните са турци, които са част от иракското общество, след това и от сирийското, където също ги наричат туркмени. Има етническа близост между хората, които живеят в Турция, и онези, които ръководят операциите на ИД. Според едно от последните социологически изследвания около 3% от турците са твърди привърженици на ИД, а 7-8% от турското население не смятат ИД за терористична организация. Имаме едно силно консервативно ядро, ситуирано в Югоизточна Турция, там, където са кюрдите. Но ако допреди това тези консервативни слоеве от турското общество бяха гласоподаватели на Ердоган, на последните избори се видя, че част от тези хора не се завърнаха при него. Те са вече под влиянието на ИД. Така конфронтацията стана неизбежна. Разковничето се намира в т.нар. от Турция зона за сигурност в Северна Сирия. Според тях зоната трябва да е под контрола на протурските милиции - изчистена както от правителствените сирийски войски, така и от кюрдите, но също така и от ИД. При това положение няма как Турция и ИД да не влязат в битка. Само да припомня за септември 2014 г., когато бе епичната битка за Кобане и когато градът бе на 60% превзет от ИД. Тогава се получи парадокс, защото на първата линия на ИД се биеха кюрди. Защото ИД има своя стабилен кюрдски контингент както в Сирия, така и в Турция. И тук се получава пресичане на интересите.
- Какво ще стане с наследството от “розовия период” - всички логистични пунктове на ИД в Турция, места за рекрутиране, квартири, сподвижници, включително и автобусни линии между някои турски градове и Рака - столицата на ИД... Ще помете ли турската държава всичко това?
- Турция ще се опита да затегне контрола, да изчисти, ще приложи всички необходими мерки в тази посока. Проблемът е, че това няма как да стане. Не може да има ефективност 100%. Просто защото, пак ще повторя, там има население, което симпатизира на ИД. Тези хора, привърженици на ИД, трябва да бъдат ликвидирани, нещо, което е невъзможно, няма как да стане. А всичко това обрича турската армия, турската система за сигурност въобще на много големи неприятности. Турция тепърва ще има проблеми с ИД.
Проблемите ще
се удвоят заради
новия профил
на ПКК,
новия профил на кюрдите въобще и политическия субект, наречен Демократична партия на народите на Салахедин Демирташ. Самият Демирташ наскоро очерта и границите на бъдещата независима кюрдска държава. И като говорим за проблеми, да не забравяме коалицията на Русия, Иран, Ирак, Сирия и “Хизбула”. Твърде много фронтове си откри Турция. Въпросът е докъде и доколко ще успее да надделее във всички тези проблеми. Но Турция нито ще се разпадне, нито някакви големи катаклизми я очакват. Това е страна с огромен икономически, демографски и военен потенциал. Да не забравяме и важните стратегически съюзници - НАТО, САЩ, Саудитска Арабия, Катар... В последно време турците работят и за възстановяване на отношенията с Израел в един нов тактически съюз.
- Ще успее ли Ердоган да съхрани сигурността в Турция? Безопасно място ли ще е южната ни съседка в близко бъдеще?
- Когато бъде нанесен удар по туризма в държава, чийто сектор дава 12-13% от БВП, това означава, че срещу тази държава е започнала стратегическа битка. Сигурен съм, че Ердоган ще хвърли в действие всички възможни ресурси. Турция има мощна армия, жандармерия, полицейски сили, разузнаване... Но мерките за сигурност само няма да помогнат. Ердоган има нужда от много силно политическо пилотиране, а там, където е необходимо, трябва да направи и няколко крачки назад. В международен план очевидно ще има нужда от нови съюзи. Освен Израел, за който споменах, бих добавил и Египет. В момента всички страни, с които Турция граничи, с изключение на България, или са в криза, или в гражданска война. Затова и една от целите на посещението на Ахмет Давутоглу в София бе да покаже, че Анкара не се кара с всички, че прословутата политика на нулеви проблеми със съседите все още не е умряла. И пример за това е България, с която Турция развива нормални отношения. Дори нещо повече - това састратегически отношения.
- Ако това са стратегически отношения, тогава едно вътрешнополитическо кадрово решение за ръководството на ДПС едва ли би се отразило сериозно.
- За Турция е важен принципът, мястото, където е имало турци, има турци или ще има турци. Няма значение кой ще е начело на дадения субект. Това е просто част от тяхната глобална визия.
Проф. Владимир Чуков е роден през 1960 г. в Атина. Завършил е Дамаския университет в Сирия. Преподава във ВСУ “Черноризец Храбър” и Русенския университет “Ангел Кънчев”. Автор на редица книги и изследвания по въпросите на Близкия изток, фундаментализма и исляма. В момента пише поредната си книга, озаглавена “Неислямска държава”.