Старият лаф "хубава работа, ама българска" явно все още е актуален. За съжаление. Уж всичко правим както трябва, както го виждаме, че функционира "навън", ама все успяваме да нагласим нещата така, че да не вървят гладко и правилно. И постдемократичният ни преход е някакъв такъв никакъв, и футбола ни все го няма на картата на Европа, да не говорим за спорта като цяло, за който всеки медал от олимпиада е свръхусилие. Уж съблюдаваме най-добрите световни организационни практики, ама пак се дърляме за елементарни неща и се прецакваме взаимно само и само да докажем приказката за българския казан в ада. Единственото нещо, за което с ръка на сърцето мога да кажа, че е на европейско ниво в България, е столичното метро. Въпреки че навярно има и някои дребни детайли, които да дразнят окото, за мен те винаги са оставали в миманса просто защото положителните неща на подземната железница в София са в пъти повече от негативните. Но има и конкретни ситуации, в които няма как да не си кажа...