Самозапалването е свързано с проблема за липсите и големите дефицити, със сигурност от детството и от настоящето, в което хората живеят. Отношението към света и към живота е това, което ги води до този краен избор. Това са хора, които не са намерили начин да реализират заложбите си. Чрез акта на самозапалване, който, погледнато отвън, е почти героичен, търсят да оправдаят вътрешна малоценност и чувството, че не са успели в живота си. Поради тази причина те като че ли искат да привлекат погледите върху себе си, макар и за две минути. Самозапалването носи в себе си почти мистични измерения на сливането с огъня, на стихията. При този, който решава да се самозапали, има опит да избяга от всекидневието, от сивотата, да преживее нещо екстремно, нещо почти свръхчовешко. В опита за самоубийство винаги има момент на съмнение, но чрез самозапалването се избира категоричното. Когато влезем в психологията на самоубиеца, се виждат едни и същи неща - това е човек, който чрез отчаян акт...