Преди няколко дни аз бях свидетел на една дребна случка. Нищо и половина… От едно голямо столично заведение изгониха момиче с олигофрения. Момче от персонала го хвана за врата и го изхвърли като куче. Никой в заведението не реагира… Само аз. Не се хваля. Констатирам. Нито съм добър, нито съм свестен – който ще ме критикува заради нескромността – да си затвори устата. Нито съм по-добър от другите хора, нито съм по-свестен. Просто може би съм по-нетърпелив. Та така. Аз веднага написах статия за това и я изпратих на един известен вестник. За това грозно отношение на персонала към едно човешко същество. После се обадих на трите водещи телевизии. Тезата ми беше – няма как да искаме да живеем в европейска държава и в същото време да гледаме с безразличие такива грозни сцени в центъра на столицата си. Нито прочутият вестник, нито трите ни водещи телевизии обърнаха внимание на моите вопли. В същия ден публикуваха неща за политици, мутри и фолкпевци – както обикновено – но...