От началото на годината обществото ни брулят сериозни ветрове. В пряк и преносен смисъл. Едните доведоха до падане на правителството и предсрочни избори, а другите нанесоха сериозни материални щети и дори отнеха човешки живот. Даже неимоверна популярност доби едно уж музикално произведение, съпроводено с някакво подобие на танц, приличащо по-скоро на хаотично и неконтролируемо движение на елементарни частици. Но не онези „Елементари частици” на Мишел Уелбек. Въпросното творение, по-известно като „Харлем Шейк” предизвика скандали в различни училища из страната. Пуританите, появили се незнайно откъде по тези географски ширини, побързаха да заклеймят даскалите, позволили на възпитаниците си „вероломството” да се отдадат на въпросната координационна вакханалия в училищните стаи и дворове. Може и да са прави, знам ли? За мен обаче със забрана няма как да се разреши даден проблем. Че „Харлем Шейк” е уникална безвкусица и мяза на епилептичен гърч би следвало да е ясно и на малките...