Между протестиращите в столицата възникна спор за какво всъщност настояват те. Докато Янко Петров призоваваше събралите се около 100 души да настояват за своите социални права и да не участват в политическото управление на страната, един човек публично се противопостави на това. (Прочетено в интернет)   Преди седмици и аз бях пред парламента и на Орлов мост. Имах свое виждане, свой протест и свои сметки за уреждане, ех и за плащане с тези, които ме топлеха и осветяваха. Имах и съмишленици от блока, улицата и квартала. Участвахме в спорове с ръкомахания, псувни и люти закани. Така беше и в много градове в страната. Почти както беше и преди години, след 10 ноември 1989 г. и по Виденовото време, когато Слави беше още изразител на много наши мисли и желания и в театър "София" пееше за балканския юнак и за боя, който настана. Сега стана друго. Наблюдавайки отстрани тълпата, човек се замисля за тази разпиляна енергия, насочена уж конкретно някъде, а всъщност много...