За всичките думи, които нощем редя, а все ми се струват малко. За нещата, които искам да извърша за теб, а все не мога и не успявам. За всичко, за времето, което забързано отминава. Как искам до теб да вървя, да те гледам искряща под лъчи от вътрешно слънце. За мъничкото, което ме топли, което в сърцето си съм стаил. Някъде там в безкрая ръцете ти усещам - двама сме с тебе. Любов и мъка, радост и тъгa - за всичко, някъде и някога.