Ченгето Иван Лулеов от село Баня няма да бъде запомнено като герой. Грешката му беше, че остана жив, а не се остави да бъде транжиран от брадвата на сравнително млад циганин, но вече дърт рецидивист. Още когато му я бяха извадили, трябваше да изкара пълнителя, да изхвърли служебния си пистолет и да чака каквото брадва покаже. Тогава щяхме да разполагаме с готов план – на жена му щяхме да дадем нещо възпоменателно за храбрата му служба, сирачетата му щяхме да включим в групата на деца на загинали полицаи и всяка Коледа да им оставяме „висящи” SMS-и на кратък номер. Ченгето Иван Лулеов обаче не остави, а произведе сираци. Трябвало е да избира между живота на баща им и своя собствен и той най-егоистично предпочел да се спре на себе си. А ние най-егоистично ще го оставим да се оправя сам - пръста си за него ще мръднем само колкото да напишем „Браво” в някой форум. Оставете ни нас, цивилните неблагодарници, които си умираме да ругаем ченгетата, че нищо не правят, когато се краде...