Днешната "следреволюцонна" действителност е точна визитка на обществото. Имаме баби, роми и младежи, закарани с автобуси и радващи се на Стоичков. Край тях са продажни студентски лидери. Имаме дейци от палатковите лагери, осребряващи дните си на протест. Тук е Александър Томов, който се сети да направи сдружение менте. Компания му правят политинженери, които провидяха във Стоичков, отъркал се в Димитър Луджев, Надежда Михайлова и Бойко Борисов, лице на промяната. Имаме хора, цял ден блъскащи клавиатурата из форумите. Имаме други, превити от работа, искащи промяна, но нямащи време да я търсят. Налице са четвърти - обезверени. Пети - апатични. Шести - умни, седми - глупави. Това сме. Преобладаващо наивни, емоционални. И най-главното - без граждански опит. Всеки се озърта и намира извън себе си виновниците за пародийно завършилата революция. Но нали ние я направихме, как да бъде различна?