Те са бездушни, озверели скотове в човешки кожи. Бродят сред нас незабелязано, носейки черните си сърца в студената мъртва гръд. Някои от тях може би дори са в дома ни, умело прикрити зад човешката си маскировка. На тези същества им пречи всичко, което диша и мърда, но тъй като биха влезли в затвора, ако приложат садистичните си наклонности към човешко същество, насочват убийствените си ярост и жестокост срещу окаяните четириноги, които кръстосват градските улици. Свикнали сме да обвиняваме немотията и духовното разложение за безумното коравосърдечие, което напоследък сякаш е завладяло страната ни. Всеки ден слушаме за поредното хладнокръвно убийство или издевателство. Целокупно бяхме втрещени и от редицата случаи на безумна жестокост към животни. Може би сме забравили за горката Мима, която остана жива, но премина през деветте кръга на ада и вече е инвалид, тъй като „грижовният” й стопанин брутално отряза четирите й лапички. А помните ли свинските забавления на някакви...