Треньорите на национални отбори неслучайно се наричат „селекционери”. Тяхна основна задача е да подбират най-добрите измежду играчите с национален паспорт на съответната държава. Тъй като времето за работа е малко, от националния селекционер не се изисква да учи на тактическа и техническа грамотност играчите – те трябва да идват в националния подготвени. Затова често сме свикнали да подценяваме ролята на треньорите на националните отбори. Колко пъти сме чували „Димитър Пенев имаше Стоичков, Любо Пенев, Трифон Иванов и Боби Михайлов и му беше лесно”. Или „И магаре да водеше испанския отбор – пак щяха да са световни и европейски шампиони”. С ръка на сърцето всеки трябва да признае, че за конкретните случаи има известна доза истина. Само че какво се случва, когато треньорът не разполага със Стоичков или Шави в състава си и когато е невъзможно да открие техни заместители? Тогава просто националният селекционер трябва да влезе в ролята на клубен треньор – трябва да залага повече на...