Писателят К. вървеше по внушителния и блестящ коридор на грамадния мол. Краката му бяха дълги точно толкова, че да прави крачки от по шейсет и три сантиметра. Ни повече, ни по-малко. Писателят К. беше човек с къси крака. Не беше нито висок, нито много нисък. Ще ви направи впечатление несиметричността на сравнението: той не беше висок – от една страна - от друга: не беше много нисък. Това ще рече, че на нас ни е неудобно заради К. И се опитваме да го оправдаем пред света; защото той наистина не беше много нисък, но беше доста нисък, нисичък, дребничък - както биха се изразили някои. А както ни е известно – ниските хора, както и дебелите, гърбавите и непохватните, прекалено красивите или твърде грозните, както и въобще – несъвършените – са мразени от останалите. И тъй като всички хора носят някое от тези качества – изводът е, че хората са мразени. Ето защо ние се опитахме да оправдаем писателя К. Но той нямаше нужда от никакво оправдание. Нито пък от съжаление или съчувствие. Той...