Нищо никога не е подредено. Животът ти не е праволинеен, котката не е послушна, бойлерът понякога загрява по-бавно. Междувременно, нямаш идея какво се случва около теб или вътре в теб. Нищо никога не е подредено.
Правиш планове под общата идея, че ако направиш достатъчно много, статистически някои от тях ще се изпълнят. Живееш хаотично, както подобава на балканския ти произход и бохемската ти душа. Не спираш на едно място, не изчакваш до утре, не се сдържаш да кажеш директно нещо, което е осенило поразхвърляния ти ум.
И всъщност, така е по-хубаво. Подреденото е стерилно, скучно и бездушевно. Най-хубавите неща в живота не са подредени и не биха били същите, ако някой реши да ги подреди. Ти плуваш в хаоса, радваш му се, губиш се за малко в него, за да се намериш по-цяла и пълнокръвна. Не разбираш хората, които подреждат бюрата си на излизане от офиса.
Да, понякога малко подреденост ти липсва. Да, често ти се иска да знаеш какво ще се случва с теб след месец или година, кога ще спре да ти липсва нещо, което чувстваш за изначално твое. Но истината е, че нищо никога не е подредено. Най-забавните, най-вкусните, най-магнетичните и най-любимите неща и хора са неподредени. И понякога така трябва да бъде.
Вдъхновено от стерилната чудатост на The Art of Cleanup от Ursus Wehrli.
Постът Неподредено е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.
