Нужни ли са очи за любовта или тя е сляпа?! Въпросът е екзистенциален и философски и комай от древността до днес си търси отговор. Той намира потвърждение в безбройните добри дела, които се случват в ежедневието, стига да имаш сърце да ги почувстваш. Ето един пример - напоследък много млади хора стават приемни стопани на кучета водачи на слепи хора. Младежи се грижат за красивите четириноги от породите Голдън или Лабрадор ретрийвър за по една година и после ги предоставят на нуждаещите се наши незрящи съграждани. Признавам, че тази информация истински ме разчувства и ми върна вярата, че в тези смутни времена не всичко е загубено. Радостно е, че даже има и читави фондациии като "Очи на четири лапи", които поемат всички разходи за отглеждането на най-добрия приятел на човека, като "осигуряват необходимите купи за хранене и вода, постелки, нашийници, поводи и играчки. Ветеринарно-медицинска профилактика и грижи също се обезпечават от фондацията, а освен това приемният стопанин...