Обществата отново са на кръстопът, осъзнавайки, че не може повече така. Властващия в момента неолиберален капиталистически модел на развитие показа своята несъстоятелност. Все по-често, особено „на Запад“, когато става дума за протестни акции, не се говори за организации, а за движения. Класическите форми на организация, вече напълно приобщени от държавата, често успяват да яхнат вълната на недоволството, което наблюдаваме и в момента, но не я вдъхновяват. Партиите са все по-безлични. Синдикатите – все по-беззъби. „Неправителствените“ организации все по-„правителствени“. Дори техни представители стават и министри. Но масите не ги припознават като свои.