Красотата победи грозотата
Мирът приключи с войната
Разумът надделя над глупотата
Шумът отстъпи на тишината
Небето си върна яснотата
И пороят завърши с покой.

Вдъхновението смени озлоблението
Както слънцето – забравена крушка
Щедростта ослепи нищетата
И светлината прости на слепотата
Предизвикана от алчността
На деня в дребнавината.

И възтържествува свободата!
Реката си омеши водaтa
Нa океана с дълбочината
Някъде в пустотата
Където шумът отстъпва на тишината
А пороят завършва с покой.

Тихомир Димитров