В тези предизборни дни, съвсем наскоро по телевизора новият лидер на ДПС Лютви Местан сподели открито каква е формулата за реденото на листи. Както преди години почетният вече председател на  ДПС Ахмед  Доган открито призна за обръча от фирми и кой раздава парите, така сега неговият приемник в прав текст обясни, че листите се редят от партийните централи, съобразно представата за състава на бъдещата евентуална парламентарна група. Така е и честно. 

Това обяснява защо най-видните фигури на партиите са водачи на по две листи. Така хем е сигурно , че ще бъдат избрани, хем ще изтеглят още един депутат от втория си избирателен район, а това все пак са допълнителни пари от държавната субсидия за партиите.
Вместо това да се признае честно това положение, някои от партиите си играят на номинации, на тайно гласуване и на вътрешна надпревара кои точно  лица да бъдат записани в листите на всяка цена, макар и на последното място.   Така нагласите на електората и даже на твърдите ядра се оказват излъгани, защото предварително листите се оказват подредени в нечия глава.
Недоволства има и в партии , на които в уставът им пише, че  изборните длъжности се определят от националното ръководство. Все се намират хора с незадоволени амбиции и високо его, които се оказват обидени, защото са недооценени.
Има и партии, в които водачите на листи се определят от размера на портфейла и други, в които в листите влизат хора с налични на списък и по ценоразпис избиратели.  
Едва ли ще се намери някой да възрази на максимата, че политиката е мръсна работа, но поне реденето на листи може да става на светло и чисто. Всеки от кандидатите трябва да може честно да си отговори защо иска хората да гласуват тъкмо за него и с какво е по-достоен от някой друг. И в същото време не е лошо да не забравят, че за последните 2 000 години никой не е успял да промени света... 
Като се разбра, че по собствено желание няма да се подреждам в листа, както много хора очакваха, струва ми се, че  няколко човека вече ме поглеждат по-уважително ...   Защо ли?