Текстът на Марин Бодаков е публикуван в "Маргиналия"

Понякога си мисля, че моят свят си отива. Че идва нов свят, който нетърпеливо чака да му освободя мястото си. Колкото и скромно и несвоевременно да е то.

Преди бях упрекван като "абстрактен хуманист". Сега съм "либераст" и "толераст". С по-вежливи думи, книжен, поет и пр. Но вежливостта изчезва от аудиториите.

Питал съм се неведнъж как се случи всичко това, защо най-националистическите гласове идват от...