Една тема е обсебила родното кино и не оставя зрителите на мира. Всяка година те са бомбардирани с нови филми за комунизма, пълни с насилие, драми и сълзи. „Цветът на хамелеона” е поредната лента, която експлоатира тези отдавна клиширани сюжети, но за щастие го прави с много по-свежи изразни средства. Вярно е, че трябва да се изправим лице в лице с миналото си, но нравоучителният тон никога не е вършел работа. Вместо това „Цветът на хамелеона” предлага смехотерапията като лекарство за раните на комунизма. Вместо мрачния ад на тоталитарната оруелска държава, виждаме един не по-малко мрачен, но далеч по-смешен абсурд, изпълнен с невъзможни в едно прагматично общество случки. Сексът като държавна политика, списание „Космос” като лек срещу оргазма и червено яйце, което сигнализира за падането на съветската власт, са все неща, които може и да не са ни се случили, но дори и да бяха, това нямаше да се смята за странно. Миналото на България е изпълнено с толкова смехотворни случки, че...