В летописа на XX век (няма нужда да се връщаме по-назад) има драстични случаи на престъпления, при които физическият им извършител или се е опитвал да прехвърли вината другиму, или на подозренията е отвръщал с “не знам кой е, но знам, че не съм аз”. Ето само два показателни примера: Днес светът знае истината за масовото клане в Катинската гора. Четиринадесет хиляди полски офицери военнопленници, застреляни в Полша поединично от упор с куршум в тила и заровени с булдозери в общи гробове при перфектна секретност. За какво става дума? Нацистката армия на Хитлер нахлува в Полша от запад на 1 септември 1939 г. (на 3-и с. м. Англия и Франция обявяват война), а на 27-и от изток нахлува Червената армия на Сталин. Полша е поделена и изчезва от географската карта на Европа. По-късно обаче Германия нахлува и в СССР,, като прегазва и окупираната дотогава от съветските войски източна част на Полша. След разгрома на нацизма гробовете в Катинската гора са открити. Светът е потресен, че изобщо е...