Днес той е много по-вече от легенда. Даже се е превърнал в пример за подражание. Дори и в малка и незнайна България се пръкнал подобен герой. Ето неговата простичка история:
Гледал Българският Робин Хур как богатите грабят двадесет години от бедните. Гледал, гледал, ала сърцето му все било неспокойно. Накрая събрал кураж и решил:
Ще ограбя богатите!
Речено и сторено. Събрал дружина и ограбил богатите, защото крали от бедните!
А на народа, който му дал силата си, той дарил един Гулям Хур!
Тоя Хур бил толкова Гулям че стигал за цял народ, за децата на народа, за внуците на народа, за пра-внуците на народа, за пра-пра-пра.....
А народа бил доволен и предоволен, от внезапно сполетялото го щастие и си казал:
Ех, да можеше още един такъв Хур да изядеме!
Може, може! Чул се глас.
П.П.
Приказката продължава. Ако не ви харесва името Хур, сменете му първата, или последната буква.
E. Капински

