Имам един принцип в живота, сигурно не е най-верният, обаче ми върши страхотна работа. И той гласи: “Винаги е виновен мъжът!” Той може дори да не съществува, но точно в това да се изразява вината му. А ако все пак е наличен, със сигурност в нещо е сгазил лука. За свой ужас се хващам, че започвам да звуча съвсем като баба си